0888 27 77 45 info@endometriosis.bg

Осъзнаваш колко силна е била болката, едва когато поживееш без нея известно време. В моя случай беше необходима една година след втората ми операция, за да мога да съпоставя живота с ежедневни болки, с този, който имам в момента и който почти бях изгубила заради ендометриозата.

 

Неслучайно Националната здравна служба на Великобритания я нарежда сред 20-те най-болезнени състояния, които човек може да изпита.

 

Промяната в начина на живот

Болката малко по малко си проправя път и изцяло обсебва ежедневието ти. Всичко започва с 4-5 дни в месеца, като с всеки следващ цикъл се прибавят още няколко дни към ежемесечното страдание. Докато в един момент усещаш, че дните, в които не изпитваш никаква болка се броят на пръстите на едната ти ръка. 

 

Болката постепенно отмъква от теб нещата, които преди това си приемала за даденост – продуктивността и удоволствието от работата, социалния живот и комуникацията с приятели, пътуванията, забавленията, подобаващи на 28-годишна жена, семейните празници, интимността и близостта с партньора. С времето започваш да планираш всичко до най-малката подробност, така че все пак да присъстваш по някакъв начин в собствения си живот. Защото болката те изцежда и единственото, което успяваш да правиш, е да присъстваш, вместо да участваш активно. 

 

Календар на болката

Нивата  на болката са различни всеки ден – има и по-добри, по-лоши и кошмарни дни. Но фактът, че заспиваш и се будиш с нея почти всеки ден е достатъчно труден за преживяване. С времето дори сънят (който става нездрав), не носи нужното успокоение и чувство на отмора. Заспиваш с надеждата, че утре ще е изчезнала, будиш се, бързо сканираш тялото си и с ужас установяваш, че не си е тръгнала. 

 

Обикновено през няколко дни вида или степента на болката се сменят (според промените в менструалния цикъл) и след като се завъртят няколко такива месеци, установяваш цикличността  ѝ. След известно време можеш почти с точност да предвидиш каква болка ти предстои или кога можеш да очакваш няколкото дни без болка. 

 

Ден първи от менструалния цикъл или първия ден, в който кървиш, започва с пронизваща болка в областта на матката (ниско долу в коремната област) и двата яйчника, силни спазми, болка в кръста и опашната кост, която прави цялата тазова област скована и трудно подвижна и понякога продължава надолу към предната или задната част на бедрата. Има моменти, в които болката те кара да се строполиш на кухненския под, да се свиеш в ембрионална поза и да изоставиш всичко, което си правила до момента. 

 

Първият ден обикновено е най-критичен, но облекчението все още е далеч. Вторият ден носи нов вид болка, която макар и не толкова силна, е постоянна и интензивна. Понякога е трудно да определиш точно кой орган те боли. Усещането е, сякаш всички органи от женската полова система са закрепени един за друг с телбод. Всяко движение прави болката по-силна, а нормални дейности, като хранене и ходене до тоалетна по малка или голяма нужда са натоварени с още повече болка и понякога изглеждат невъзможни. През следващите дни страданието продължава и имаш усещането, че цялата  област под ребрата до малкия таз е възпалена, подута и не спира да боли. 

 

 

След края на менструацията си мислиш, че ти предстои заслужена почивка от болката. Това съвсем не е така и скоро те напада нов вид, която съвсем невинно се промъква под формата на усещане за тежест и в следващите дни ескалира до непоносима болка, концентрирана в единия яйчник и понякога в областта на матката. Това е болката от овулацията, но противно на всички очаквания, тя не се случва единствено в деня, в който овулираш. Като втори менструален цикъл. Мислиш си: “Още само ден-два и ще мине”. Поглеждаш менструалното си календарче и осъзнаваш, че си преполовила още един менструален цикъл.

 

Следват два, три или пет дни без никаква болка. Този период е от ключова важност. Опитваш се да си върнеш колкото можеш по-голяма част от контрола над живота си, но усещаш, че ти се изплъзва. Това е времето за усилена работа на работното място, умерени социални преживявания, основно почистване на дома и свършване на възможно най-много домакинска работа, в съчетание с необходимостта да си пазиш силите и да се подготвиш за предстоящия тежък период.

 

Не след дълго се появява и той – предменструалният синдром. “Остават цели 10 дни до следващата ми менструация!” – протестираш мислено. В началото болките те спохождат от време на време, но все пак са достатъчно силни, за да те накарат да се свиеш или да изохкаш. С всеки следващ ден се появяват все по-често и обикновено са съпътствани с нечовешка умора, мрачни настроения, главоболия, гадене и други стомашни неразположения. 

 

Дните минават бавно, чувстваш се като Сизиф, а болката е като огромен камък, който търкаляш нагоре по стръмния склон, в който се е превърнал живота ти. 

 

Психо-социалните ефекти на болката 

Освен чисто физическото усещане, което представлява болката, тя носи със себе си и редица други ефекти, които повлияват много аспекти от живота ти. В голяма степен болката променя характера ти, забравяш коя си била преди нея и дори не можеш да си представиш каква ще бъдеш след нея. Не защото искаш целия ти живот да мине по този начин, а просто защото се чувстваш в безизходица. Ставаш заложник на собственото си тяло и няма къде да избягаш. Лекарите не помагат особено, като постоянно ти повтарят, че нищо ти няма, че всичко е в главата ти, че е нормално или че няма какво повече да направят за теб. Чувстваш се осъдена на доживотен затвор… в това тяло. 

 

Тежестта  на всичко това започва да взема превес и колкото и психически  устойчива да си, рано или късно рухваш. Колкото и силна и подкрепена да си, никой не може да отнеме болката ти или да я изживее вместо теб. Болката е строго индивидуално и самотно изживяване. Малко хора могат да те разберат, обикновено това са най-близките ти и другите жени, които минават през това. Подкрепата им е незаменима, но постоянно чувстваш вина, затова че не винаги можеш да им отвърнеш със същото. 

 

Болката е строго индивидуално и самотно изживяване.

 

Живееш в сиво ежедневие, всички цветове на света са притъпени от болката, която вече спокойно можеш да наречеш хронична. Спряла си да вземаш обезболяващи, защото не помагат. Границите на живота преди и след болката се размиват и не можеш ясно да определиш, “кога нещата станаха толкова зле”. Сивотата те изпълва, все по-рядко намираш причини да се усмихнеш. Станала си по-малко толерантна и емпатична, дори на моменти се улавяш като озлобен и рязък човек, какъвто преди не си била. И не само към околните, а и към самата себе си. Редовно се самообвиняваш за най-различни неща, които всъщност не са се случили по твоя вина. Депресията е на една ръка разстояние и за първи път разбираш, че е дошъл момента да потърсиш помощ, защото ако не го направиш, си изгубена…

 

 

Новото начало

Помощта идва от всички възможни фронтове. Срещаш жени, които минават през същото, които са били там и вече се връщат. В началото не можеш да повярваш, че има човек, който е минал през същия ад и се научил да го овладява. Дори не смееш да си мечтаеш, че и на теб ще ти се случи някога. Този тип подкрепа не може да се сравни с никоя друга. Разбираш, че не си единствената, която изпитва такава болка. Чуваш жената до теб да я описва по същия начин, по който я усещаш. Така разбираш, че лекарите не са били прави, че не е само в главата ти. Как би могло това да случва в главите на повече от една жена, всъщност на една от десет жени? От тях научаваш, че има живот с болестта, но без болката. С помощта на правилната комбинация от хранителен режим, добавки, здравословно движение и спорт, масажи, по-малко стрес, болката можела да бъде поставена на мястото ѝ – вън от живота ни. Всичко това отнема време и изисква много постоянство, но ти дава надежда.

 

Разбираш, че можеш да потърсиш и друг вид помощ – такава която да ти върне радостта от живота. Няма нищо срамно или страшно в това да отидеш на психолог или терапевт. В началото реагираш скептично и с голяма доза недоверие. Но още от първите няколко консултации се убеждаваш, че има смисъл. Колкото повече усилия влагаш, толкова по-добре се чувстваш. Не е лесна работа, но с всяка следваща консултация пред очите ти се открива нов поглед за болестта. Излизаш от офиса на психолога с повече самочувствие, по-малко стрес и самообвинения, с нови умения за справяне. Светът отново придобива цветове.

 

Вече знаеш, че болката не е в главата ти и не си виновна за нея и никой не може да те убеди в противното. Оказва се, че имало и лекари, които вярват на пациентите и за късмет си открила своя. Той те слуша внимателно и отговаря на въпросите ти още преди да си ги задала. Съгласяваш се да ти направи втора операция. Доверяваш се безрезервно.

 

Година по-късно вече си нов човек. Все още ти е трудно да повярваш, че си минала през всичко това. Животът ти се е върнал към нормалността и отново е цветен. Радваш се на всяка секунда без болка.

 

Тя все още се появява понякога, но я държиш под контрол. Вечер преди да заспиш проверяваш под леглото дали чудовището с име Болка не се е скрило, за да те издебне отново. 

 

Въпреки това, знаеш, че си по-силна от всякога и не си сама. Малко са нещата, които наистина могат да те съборят.