0888 27 77 45 info@endometriosis.bg

Рано или късно, на всички ни се налага да използваме медицински услуги и да се подлагаме на различни интервенции. Този критичен за всеки от нас момент е свързан с куп медицинска документация, бланки и формуляри, които трябва да попълним и подпишем, за да бъде задвижена съответната процедура.

Един от тези документи е т.нар. „информирано съгласие“. Напоследък доста се шуми за новите регулации за защита на личните данни, които навлязоха и в медицинската практика. Но ако не сте чували за информирано съгласие, не ги бъркайте – двете имат съвсем различни цели. Да разгледаме накратко този ключов медицински документ и важността му за нашето здраве.

 

Що е информирано съгласие?

 

Информираното съгласие е сравнително ново явление в медицинско-правната наука, то се появява едва около средата на 20 век. До тогава се е считало, че пациентът е винаги подчинен на авторитета на лекаря, който, като специалист, знае повече и има право да действа съобразно своята експертиза или с други думи, да взема всички решения.

С времето обаче отношенията между лекар и пациент постепенно се променят, като днес вече се счита, че основен фокус на лечението е именно пациента, неговото здравословно състояние и нужди. Затова медицинските процедури стават обект на национални и международни регулации, които следва да управляват извършването им и да минимизират евентуалните негативни ефекти върху лекуващият се.

Един такъв способ е и информираното съгласие. Казано просто, то е инструмент за изясняване на предстоящите манипулации и всичко, което произтича или може да произтече като резултат от тях.

Българският Закон за здравето гласи, че всеки гражданин има право на качествено и навременно здравеопазване. В този контекст, информираното съгласие е документ, който удостоверява, че пациентът разбира състоянието си и е съгласен да му бъдат извършени съответните процедури.

Според законодателството и установените медицински практики, всички имаме право на достъп до отворена информация, според която можем да решим дали да приемем предложеното ни лечение или не. С други думи, на всеки пациент трябва да бъде обяснено на достъпен и разбираем език каква е неговата диагноза, какво лечение трябва да се извърши, какви са стъпките от него, какви рискове крие то, странични ефекти и пр.

Информираното съгласие се налага при по-специални, инвазивни интервенции като хирургични операции, безкръвни манипулации, раждане и др. В тези случаи то се счита за абсолютно задължително.

От правна гледна точка, информираното съгласие прехвърля риска от лекаря на пациента, тъй като подписвайки го, последният вече следва да е наясно с възможните нежелани последствия, но се е съгласил да му се извърши съответната процедура.

Важно е да се уточни, че документът не освобождава лекаря, медицинския персонал и болничното заведение от отговорност – в определени случаи те пак могат да бъдат подвеждани под юридическа ответност.

Законът предвижда и случаи, в които лекарят може да действа и без съгласието на пациента: например, когато той не е в съзнание, няма близки, попечители или настойници, които да подпишат информирано съгласие, при спешни случаи, психически умопомрачения и т.н.

В по-голямата част от случаите днес този документ ни се представя като задължителна стъпка от нашето лечение, без която то не може да продължи.

 

Какъв е проблемът с информираното съгласие?

 

На теория имаме закони и процедури, които трябва да гарантират нашето здраве и да се грижат за правата ни. На практика обаче, положението е съвсем различно. Всеки, който се е подлагал на някаква интервенция знае, че административната страна от лечението в България се разглежда като чиста формалност и на нея не се обръща особено внимание.

Информираното съгласие не е просто документ, който трябва да се подпише, то е свързано с внимателно обяснение и разяснение на състоянието на пациента. Т.е. то е само писменото доказателство за разбирането и приемането на последващото лечение с всички негови рискове.

Лекуващият лекар и/ или медицинският персонал е длъжен да ни обясни стъпка по стъпка какво ни се случва и какво може да ни се случи на болничното легло. Той/ тя трябва внимателно да ни подготви за съответната процедура, да ни каже как ще се чувстваме след това, дали ще изпитваме болка и каква, какви рискове крие съответната интервенция и да отговори на всички наши въпроси.

За съжаление, често това не се случва. Разпространена практика е информираното съгласие да се подписва набързо, непосредствено преди операция, без да е придружено с необходимите разяснения, превод на медицинските термини на разбираем език и осъзнаване от страна на пациента на реалните последствия.

В някои държави то се изпраща предварително по електронен път, за да може пациентът спокойно да се запознае със съдържанието му. В други, болниците имат специално лице, което отговаря единствено за комуникацията с пациента, обяснението на документите и процедурите.

В България е налице цялостно неглижиране на информираността и спокойствието на болния. В някои случаи това води до излишен дискомфорт и неочаквана болка, в други обаче – може да бъде фатално.  

 

За комуникацията между лекар и пациент

 

Информираното съгласие не е изолиран бюрократичен елемент, а част от общуването между лекар и пациент в особено критичен и чувствителен за последния момент.

То се представя във време на безпокойство, настъпило заболяване или дори при естетическа процедура, но във всички случаи, когато човек губи контрол над собственото си тяло и го преотстъпва на някой друг. И макар този друг да е далеч по-квалифициран от нас, той все пак е длъжен да ни обясни внимателно всичко и да ни предупреди за всички възможни последствия.

От случаите на медицински дела и спорове ясно се вижда, че голяма част от тях биха могли да бъдат предотвратени, ако пациентите са били предупредени за евентуалния развой на лечението. Казано съвсем просто – непредвидените или най-малкото, неприятните ситуации, са по-малко стресиращи ако човек е подготвен за тях.

Идеята не е да се обвиняват конкретни лекари или институции, а да се промени цялостно практиката на медицинските услуги у нас. Небрежното и прибързано отношение не е въпрос само на личен морал, а съвкупност от образование, етични механизми, държавна политика по отношение на здравеопазването и статута на медицинските лица.

Важно е да помним, че като пациенти имаме право не само на качествено лечение, но и на добро, емпатично отношение. Това включва минимизиране на всички негативни ефекти, намаляване, доколкото е възможно, на болката, отговор на всички наши въпроси защо и как процесите се случват, разясняване и обясняване на всички интервенции. Защото освен всичко друго, информираното съгласие може да бъде и несъгласие: всеки гражданин разполага с правото на отказ от интервенция или на търсенето на други лечебни възможности. Но за да вземе такова решение, човек трябва да бъде преди всичко подробно информиран.

 

Автор: Катерина Клинк

 

Тази статия е написана като част от проучването по проекта ФОРМулирай правата си. В рамките на проекта можете да се включите в безплатно обучение на тема „Пациентските права – теория и практика“, което ще се води от адвокат Мария Петрова, специалист по медицинско право. Записване за участие през сайта или на тел. 088 9 89 08 75.

 

* Настоящият продукт стана възможен благодарение на финансовата подкрепа на Български фонд за жените. Продуктът не отразява становището на финансиращата организация и БФЖ не носи отговорност за съдържанието му.