Редица лекари приемат неточни теории за това как и защо възниква и се развива ендометриозата, въпреки множеството доказателства срещу тях. Възприемането на тези теории води до постоянно предписване на медицински терапии, които не работят. Важно е да се разбере произхода на ендометриозата, за да се придвижат напред проучванията и да се развият ефективни лечения на това опустошително заболяване.
Ендометриозата и Теорията на Сампсън
Ендометриозата се определя като наличие на тъкан, подобна на ендометриалната (вътрешната лигавица на матката), извън маточната кухина. Много лекари и пресата опростяват понятията като твърдят, че ендометриоза се получава, когато лигавицата на матката се пренася извън маточната кухина. А съществуват редица публикации, изброяващи разликите между ендометриозните лезии и ендометриума, намиращ се в матката. Доказателства за това датират още от 1981 г., вероятно дори и по-рано, а изследванията на тези разлики продължават и днес. Въпреки това, всеобщото възприятие, че ендометриозата е просто ендометриум извън матката, продължава да съществува.
Една от често цитираните теории за развитието на ендометриозата е известна като теорията на Сампсън. Тази теория предполага, че ретроградната менструация или менструалната кръв, течаща навътре (далеч от матката) през фалопиевите тръби към тазовата кухина, пренася фрагменти от ендометриума в таза, които след това могат да се имплантират и да прераснат в лезии.
При тази теория има няколко проблема. На първо място, няма доказателства, че ендометриалните клетки в перитонеалната течност могат да се прикрепят към лигавицата на таза (перитонеума), а и в допълнение, клетките на ендометриума обикновено не се срещат в перитонеалната течност. Както беше посочено по-рано, има и многобройни разлики между ендометриума вътре в матката и ендометриозните лезии. В допълнение, 90 процента от жените имат ретроградна менструация, но само приблизително при 10 процента се развива ендометриоза. Теорията на Сампсън не може да обясни наличието на това заболяване още в ембрионалното развитие, при мъжете и при момичета, които имат симптоми с появата на пубертета или дори преди пубертета. Не може да обясни и наличието на ендометриоза в области извън таза, като белите дробове и кожата.
Алтернативни теории – фетален компонент
Предложени са някои алтернативни теории, които отговарят по-добре на наличните доказателства, включително метаплазия (промяна на един тип клетки в друг тип клетки), дефекти в развитието (известни също като Мюлерианоза), генетични фактори и фактори на околната среда. Въпреки това, нито една теория не е доказано вярна и най-вероятно за развитието на болестта допринасят комбинация от различни влияния. Според настоящите доказателства, най-вероятно има и някои ембриологични фактори. Теорията за Мюлерианозата обяснява развитието на ендометриозата като ендометриална тъкан, която е попаднала на неправилното място по време на развитието на зародиша и по-късно прераства в ендометриозни лезии. Доказателство в подкрепа на това твърдение идва от факта, че ендометриоза се среща при женски ембриони със същата честота като при възрастни жени – около 10 процента.
Устойчивостта на теорията на Сампсън – предпазна мрежа за неадекватно лечение
Защо теорията на Сампсън продължава да бъде защитавана така упорито, въпреки всички доказателства за обратното? На първо място, никоя алтернативна теория не се е доказала достатъчно, за да я опровергае, въпреки че безспорно съществуват доказателства против нея и тя трябва да бъде изместена. На второ място, повечето лекари, които лекуват ендометриоза, не се специализират в лечението на болестта и не проявяват научен интерес към нея.
Това приемане на теорията на Сампсън, въпреки доказателствата за нейната несъстоятелност, вреди изключително много на пациентите. Теорията става причина и гинеколозите да не се стремят към пълното отстраняване на болестта от всички органи, защото за тях няма смисъл да опитват да премахнат всички лезии, ако те просто ще бъдат отново имплантирани със следващия цикъл. Теорията на Сампсън е основание за големия процент на рецидиви, наблюдавани от хирурзи, които не са специалисти в лечението на ендометриоза.
Въпреки това хирурзите, които се специализират в лечението на болестта и които внимателно изрязват всички лезии, показват, че е възможно да се постигнат ниски проценти на рецидив след пълното й отстраняване. Тази техника изисква не само разпознаването на всички възможни визуални прояви на ендометриозата, но и способността на хирурга да отстрани лезиите от области като например пикочния мехур, уретера, червата или диафрагмата.
Теорията на Сампсон и лекарствата за предотвратяване на менструалния цикъл
Приемането на теорията на Сампсън дава на фармацевтичните компании отлично средство, което да убеди лекарите да предписват лекарства, предотвратяващи менструацията. Ако теорията на Сампсън е правилна, всяко хормонално лечение, което спира менструацията на жените, ще лекува ендометриозата. Лупрон и подобните на него лекарства, както и непрекъснатият прием на противозачатъчни могат да доведат до спиране на менструалния цикъл. Съвсем очаквано, обаче, тези лекарства не могат да излекуват ендометриозата. Някои пациенти получават временно облекчаване на симптомите, особено когато те се появяват по време на цикъл, но хормоналните терапии не лекуват основното заболяване.
Произходът на заболяването има значение
Разискването на произхода на заболяването може на пръв поглед да не изглежда от съществена важност за пациентите, но това не е така, защото то е свързано с неадекватното и неефективно лечение, което получават повечето пациенти. За да се постигне истински напредък и развитие в лечението на болестта, трябва да се признае, че теорията на Сампсън е погрешна. Ако ендометриозата се развива още в ембриона, то тя е напълно различно заболяване от ретроградната менструация. Разбирането на този факт е от решаващо значение за подобряване на възможностите за лечение.
Превод: Ирина Николова
Оригинален текст: http://www.hormonesmatter.com/endometriosis-fetuses-important/
Image by Elena Kontogianni, Pixabay
Последни коментари