0888 27 77 45 info@endometriosis.bg

Списъкът със симптоми на ендометриозата несъмнено е огромен. Част от тези симптоми засягат стомашно-чревния тракт. Сещате ли се за гаденето, повръщането, подуването на корема, къркоренето, болката, диарията или запека? Цели 90% от жените с ендометриоза съобщават, че изпитват тези симптоми през първите дни от менструацията. Част от тях ги преживяват през целия месец. Понеже, както знаем, средното време за поставяне на диагнозата ендометриоза е между 7 и 10 години, много често лекарите предполагат, че тези симптоми се дължат на друго стомашно-чревно заболяване. И това най-често е Синдром на раздразненото дебело черво (СРДЧ). 

 

Ендометриозата и Синдром на раздразненото дебело черво

 

Въпреки че е доказано, че жените с ендометриоза са 2 пъти по-склонни да развият СРДЧ, проучванията върху двете заболявания се провеждат предимно изолирано. Някои нови изследвания все пак откриват прилики между двете състояния. Те включват хронично нискостепенно възпаление, пропускливост на чревната лигавица и висцерална свръхчувствителност. 

Анатомично погледнато, червата и женските репродуктивни органи се намират непосредствено едни до други. Жена с ендометриални лезии около матката и в областта на червата изпитва сериозна болка и дискомфорт, тъй като стомашно-чревният ѝ тракт трябва да избутва храната чрез стягане и отпускане на мускулите, които правят неволни вълнообразни движения, наречени перисталтика. Много по-голям проблем възниква, когато храната спре да се движи. Ако дадената жена страда от запек, образуваните газовете могат да започнат да се натрупват, оказвайки натиск върху матката и яйчниците и по този начин да увеличат болката от ендометриозата.

Както можете да предположите, това напълно се припокрива със симптомите на СРДЧ. Затова често жените с ендометриоза първоначално чуват диагнозата СРДЧ, докато години по-късно не открият, че всъщност симптомите са причинени от ендометриоза. Въпреки, че ендометриозата за първи път е открита преди почти 100 години, научната общност тепърва започва да я изследва, търсейки възможности за лечение. Едно от направленията, които представляват интерес на учените, е връзката между ендометриозата, здравето на червата и чревния микробиом.

 

Прочетете още по темата в: Ендометриоза и СРДЧ – има ли връзка?

 

Имунитета, възпалението и микробиома 

 

Човешкият организъм се стреми да поддържа баланс, наречен хомеостаза. Тя представлява поддържане на постоянството на вътрешната среда на организма посредством редица структурни, функционални и биохимични фактори. Червата са един от регулаторите на хомеостазата на централната имунна система.

Как става това? Един от начините за регулиране на хомеостазата е чрез дифузната ендокринна система (DES), представена от ендокринни клетки. 75% от DES клетките са концентрирани в епитела на червата. 

Какво общо има всичко това с ендометриозата?

Знаем, че ендометриозата е свързана с неправилен отговор на имунната система и повишени възпалителни маркери. Освен това учените са доказали, че чревният микробиом участва в регулирането на възпалителния отговор на тялото. Това означава, че балансирането на чревния микробиом може да повлияе на развитието на ендометриалните лезии. Въпреки че данните за това как чревните бактерии влияят на ендометриозата са ограничени, доказано е, че здравето на червата може да бъде свързано със забавено развитие на заболяването.

 

Дисбиозата

 

Чревният микробиом играе огромна роля за цялостното ни здраве и имунната система. Докторите често казват, че имунитета се намира в червата. Съвсем вярно е. Дисбиозата представлява състояние, при което чревната микрофлора е наситена с повече вредни, отколкото полезни бактерии. Тя се свързва с редица неприятни стомашно-чревни симптоми. Също така дисбиозата води до промяна в имунния отговор.

Нека разгледаме по-подробно какво представлява имунния отговор и каква е връзката му с ендометриозата. 

Клетките естествени убийци (NK клетки) са цитотоксични клетки, които защитават организма от вирусни инфекции. Когато срещнат заразена с вирус клетка-гостоприемник, NK клетките отделят цитотоксични гранули, които съдържат перфорини и гранзими. Проучванията установяват, че при жените с ендометриоза, тази „убиваща“ функция е намалена в периферните и перитонеалните NK клетки. Следователно, ендометриалните клетки са по-склонни да оцелеят в перитонеалната кухина. 

Естествените клетки убийци са много подобни на цитотоксичните Т-клетки. И двата вида клетки са лимфоцити и отделят гранули, съдържащи перфорини и гранзими, за да убият прицелните клетки. Има една съществена разлика между тях. Цитотоксичните Т-клетки са част от адаптивната имунна система, насочени са към един специфичен антиген, и имат нужда от представяне на антиген, за да бъдат активирани.

Казано по-просто, Т-клетките имат нужда други имунни клетки да им „кажат“ какво да „атакуват“. Изследванията показват, че при жените с ендометриоза има увеличен брой Т-клетки, но с намалена активност. Това може да увеличи локалното възпаление и да подпомогне появата на нови ендометриозни лезии.

Макрофагите също са клетки на имунната система, които осигуряват първата линия на защита срещу патогени. Те присъстват в почти всички тъкани и активно премахват мъртвите и увредени клетки, бактериите и раковите клетки, като ги поглъщат. Този процес се нарича фагоцитоза. Макрофагите подпомагат адаптивния имунитет, като улавят и представят информация за чужди антигени на NK и Т-клетките. Участват и в други важни функции, включително в производството на хормони.

Само по себе си възпалението е нещо хубаво. Това е начина, по който тялото ни се бори с патогени. Проблем възниква, когато това възпаление се превърне в хронично. Доказано е, че при жените с ендометриоза има много по-голямо количество макрофаги в перитонеалната течност. Тази течност смазва висцералната и теменната перитонеална мембрана, за да се избегне триенето на органите в коремната кухина. По-голямо количество макрофаги означава отделяне на по-голямо количество провъзпалителни цитокини. А както знаем, възпалението е идеалната среда за развитие на ендометриозни огнища. Учените също са доказали, че при жените с ендометриоза „поглъщащата“ функция на макрофагите е нарушена.

Ако трябва да обобщим по-просто, когато в червата има дисбиоза, се появява нарушение в имунния отговор, което може да доведе до развитие на ендометриозни лезии. Балансирането на чревната микрофлора подпомага и балансирането на имунния отговор, което е от съществено значение за потискането на ендометриозата. Но връзката между чревното здраве и заболяването не свършва до тук.

 

Дисбиозата и естрогена

 

Знаем, че микрофлората влияе на цялостното ни здраве. Вече разгледахме и какво е общото между нея и имунитета. А знаехте ли, че чревният микробиом оказва влияние и на хормоналния баланс?

Естроболомът е съвкупността от бактерии в червата, които имат способността да метаболизират и модулират циркулиращия в организма естроген. Те оказват съществено влияние върху нивата на естроген, което от своя страна може да повлияе на развитието на ендометриозни огнища.

Естрогените се произвеждат предимно в яйчниците и надбъбречните жлези. Има три различни типа естроген като всеки от тях играе съществена роля в нашето тяло. Естрогените помагат за регулирането на телесните мазнини, имат важно значение за репродуктивната система, сърдечно-съдовото здраве, здравето на костите и мозъчната функция, включително дори за паметта.

Когато чревният микробиом е здрав, естроболомът произвежда оптимални нива от ензим, наречен бета-глюкуронидаза. Той има важна роля за разграждането на сложни въглехидрати, абсорбцията на билирубин и флавоноиди. Но ако нашите чревни бактерии произвеждат твърде много от него нивата на естроген се дисбалансират. 

Черният дроб метаболизира естроген. После този конюгиран естроген се доставя до жлъчката за отделяне в червата. Здравият естроболом минимизира реабсорбцията на естроген в червата, позволявайки безопасно му изхвърляне в изпражненията и урината, като по този начин осигурява здравословен хормонален баланс.

Учените са доказали, че чревният микробиом на жените с ендометриоза съдържа по-голямо количество бактерии, произвеждащи бета-глюкуронидаза. Това може да доведе до повишени нива на естрогенни метаболити и влошаване на симптомите на ендометриозата.

 

Пробиотиците и начина на хранене

 

Диетата играе жизненоважна роля в управлението на симптомите на ендометриоза и СРДЧ. Диетата с нисък GI (гликемичен индекс), която съдържа много различни плодове, зеленчуци и фибри, с високо съдържание на фитонутриенти може да насърчи растежа на „добри“ бактерии в червата.

За да е успокоят симптомите, е важно да се премахнат така наречените „бели въглехидрати“, каквито са тестените изделия, белия ориз, картофите и захарта. Те много бързо повишават кръвната захар и при висока консумация водят до инсулинова резистентност, която причинява възпалителни процеси в тялото и е първопричина за редица заболявания, включително диабет. Имайте предвид, че кръстоцветните зеленчуци, например броколито, съдържат съединения, които улесняват детоксикацията на естрогена. 

Друга диета, която може да помогне за намаляване на неприятните стомашно-чревни симптоми при ендометриоза е с храни с нисък FODMAP. FODMAP означава „ферментируеми олигозахариди, дизахариди, монозахариди и полиоли“. Храните FODMAP съдържат определени видове въглехидрати. Те включват захари, които могат да причинят неприятни стомашно-чревни симптоми. Проучванията показват, че храненето с диета с ниско съдържание на FODMAP може да помогне за подобряване на симптомите на СДРЧ и ендометриоза.

 

За тази диета четете още тук: Ендометриоза и FODMAPS

 

Храни, които със сигурност трябва да се избягват, са чесън, аспержи, лук, гъби, боб, шалот и лук. Те могат да причинят раздразнение и при хора, които не страдат от СРДЧ или ендометриоза. Не се препоръчват и плодове, които съдържат голямо количество фруктоза, като къпини, диня, сини сливи, праскови, фурми и авокадо. Варива, като боб и леща, всякакви храни, които съдържат глутен, както и всички преработени сладкиши, като кифли, вафли и т.н. са силно непрепоръчителни. Добре е пържените и панирани храни също да бъдат изключени. Богатите на мазнини бадеми, кашу, шам фъстък и авокадо, биха могли да раздразнят стомаха и не се препоръчват.

Приемът на качествени пробиотици също може да бъде от полза. Учените са установили, че лактобацилите са най-подходящите пробиотични бактерии за регулиране на имунния отговор и балансиране на естраболома. 

 

Не всички пробиотици са еднакви

 

Основен фактор, определящ качеството на пробиотика, е производствената му технология или иначе казано, кое поколение е той.

Първата генерация пробиотици представлява т.нар. „стартерна култура“ – просто огромно количество пробиотични бактерии. Проблемът при тях е, че не оцеляват при температура над 18 °C. Това означава, че ако на даден пробиотик е упоменато, че трябва да се съхранява в хладилник, той най-вероятно е първа генерация и полезните бактерии в него са мъртви много преди да стигнат до вашия дом. 

Втората генерация пробиотици комбинират полезни бактерии с пребиотична среда – това най-общо казано е някакъв въглехидрат, като често се използва инулин или декстроза. Тази генерация издържа на стайна температура в продължение на няколко месеца, защото бактериите вече са преминали във фаза на растеж и разполагат с хранителна среда, но щом попаднат в стомаха, ниското Ph ги убива.

Третата генерация пробиотици отново съдържат пребиотична среда, а бактериите са във фаза на растеж, но също така са поставени в специални защитни капсули, които се опитват да ги запазят живи, за да преминат през стомашно-чревния тракт. 

Четвъртата генерация пробиотици представляват живи бактерии, на които лабораторно е създадена външна обвивка от протеини. Тяхната преживяемост в стомаха и червата е по-голяма, отколкото при третата генерация.

При производствения процес на петата генерация пробиотици, полезните бактерии се обвиват с протеини и мукополизахариди. Повечето производители създават тази защитна обвивка изкуствено. Но някои производители създават напълно естествена обвивка на бактериите. По този начин те могат да преминат през целия стомашно-чревен тракт и да достигнат чак до дебелото черво, където се образуват най-много гнилостни процеси в човешкото тяло. 

Обърнете внимание и на качеството. Както може би знаете, пазарът на хранителни добавки не е регулиран. Това дава свобода на много производители да злоупотребяват с доверието на потребителите. Винаги купувайте хранителни добавки от сертифицирани производители, независимо дали става въпрос за пробиотици или друг вид добавка. Тези сертификати показват, че производството отговаря на международни високи стандарти за качество. 

Един от най-разпространените сертификати е GMP (Good manufacturing practice) – в превод означава „добри производствени практики“. Други важни европейски сертификати за производство на хранителни добавки са по стандартите ISO 9001 и ISO 22000. Абсолютно задължително е производителят за притежава HACCP система за безопасност на хранителните добавки.

 

В заключение…

 

Тепърва ще се провеждат все повече изследвания за начина, по който чревния микробиом влияе на симптомите на ендометриоза. Нито диетата, нито пробиотиците, нито каквото и да е друго би могло да я излекува, но това не означава, че не може да намали болката и другите неприятни симптоми. С малки стъпки за промяна на начина ни на живот, можем да отложим развитието на ендометриозни огнища, а защо не и да я „приспим“ задълго.

 

Автор: Самуела Вълкова